Панко Анчев за пиесата „Оръжията и човека“: Ни лук яли, ни лук мирисали
Панко Анчев
Малкович, шефът на Народния спектакъл Васил Василев и всички български либерали и постмодернисти се мъчат да вкарат казуса с постановката на пиесата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивида “ в обсега на естетиката, изкуството и творчеството. Но този проблем си е чисто политически и не може да бъде различен, когато тази пиеса се слага в България – даже и да не е на сцената на Народния спектакъл. Самият факт, че български артисти играят на българска сцена за български фенове пиеса, която слага под подозрение българския боец от фронта на Сръбско-българската война, води другояче естетическия случай в областта на политиката. Защото за българите това не може да бъде нещо друго, щом се визира неговата добродетелност, драма и горчива орис, а се намират хора в България, за които тази орис е нещо друго. А като прибавим и датата на премиерата, казусът става пределно явен.
Въпреки че шефът на театъра се прави на „ ни лук ял, ни лук мирисал “ и не знаел каква е тази дата, като се изключи че на нея се отбелязва годишнината на Руската гражданска война от 1917 г.
Но те се мъчат да вкарат съперниците си в естетическа среда, с цел да могат след това сами да излязат от нея и да се разпищолят в политиката, като назовават митинга и недоволствата цензура. И да се бият в гърдите, че не можели да си разрешат да цензурират пиесата на Бърнард Шоу, като я редактират, редуцират и впрочем.
Обаче могат да се гаврят с възприятията на народа и да разчитат на неговата добрина и изтощено равнодушие, с цел да не вижда коварствата им.
Колкото и да ругаят протестиращите и техния митинг, определяйки ги като безпросветни, необразовани, комплексирани и т. н., те не можаха да ги подлъжат с хитрините си. Хората видяха омразата в очите и думите на тези българомразци и българопродавци и им го споделиха, че са такива. А пък Малкович ги кани да дойдат и да гледат, с цел да се забавляват с героите българи. Покрай заниманието може и да осъзнаят, че са такива, каквито са в пиесата. Нали това е задачата на постановката. Но всичко от горната страна на самият Малкович му харесвало това, което е направил. Нали му е бащиния и той се забавлява в театъра.
Трябва да признаем, че цялата конспирация към постановката на „ Оръжията и индивида “ е добре измислена и е част от една нова атака против националното схващане и националната страна. Не инцидентно клакьорите му го хвалят до небесата, дефинират режисурата като истинска, блестяща, остроумна. И се чудят по какъв начин публиката не харесва постановката и ругае режисьора, шефа и театъра.
Този път задачата се реализира не както до момента с теоретични постулати или с лансиране и награждаване с награди и възнаграждения на съмнителни български създатели, отговарящи на критериите на непознати фондации и идеолози. Или с преводи на книги и филми с лековато наличие и насилия. Тези средства бяха напълно сполучливи. Но навлизаме в ново време, в което са нужни други способи, с цел да се приспива националното схващане и се насаждат псевдоценности и национални комплекси. Сега се изопачава националната история, фалшифицират оценки на цели исторически интервали, профанират се герои и исторически персони.
Особено внимание се отделя на притъпяването на обществените реакции, митингите против системата и властта, подозренията в правилността на държавната политика.
В тази поредност на подлия план въпросната режисура се вписва идеално. Идеален е изборът на постановчика, както и на сцената.
Главните идеолози и реализатори на театралната режисура се вършат, че ни лук са яли, ни лук са мирисали. Но пък са работили с обич над нея и с обич посрещали феновете си. Направо да се разплачеш!
Слушаш ги и се чудиш: какво изкуство е това ваше изкуство, бранители и знаци на демокрацията, и каква цензура ви мъти главите, войни на сатаната!
